Ако предложиш на Натали да напусне Империята, тя просто ще поклати глава и ще се усмихне, смеейки се на идеята, сякаш е някаква шега. Независимо, че пътува извън Империята по работа, тя я вижда като дом и не си представя да е на друго място. Навсякъде другаде е ужасяващо и тя не би се поколебала да ти го каже. Тя не разбира как хората отказват благата на Империята и предпочитат да скитосват из пустините, вършейки необичайни неща, за да оцелеят. Тя все уважава донякъде Чужденците - хора направили сами своя избор. Тя просто не ги разбира.
Тя ще направи каквото се наложи, за да влезе вътре и да занесе на Империята каквото трябва, но не е фен на пътуването сред пустинята. Натали харесва изтънчените неща в живота и независимо, че стила й е по-скоро гръндж, включително късата разпиляна коса, тя харчи много, за да изглежда така. Работохолик, когато не се занимава с шпиониране, работи като барманка, което честно казано й помага за другата работа - интересни и съмнителни хора често са посетители на бара й. Това е начин да се сдобие с информация, начин, който намира за умен. Освен това, тя знае как да се грижи за себе си. Натали харчи и доста пари за оръжия, намирайки ги за любимия й аксесоар - нещо хубаво и в същото време опасно.
Когато Краят настъпи, Нат бе едва 5-годишна, още недозряла, за да осъзнае какво се случва. Семейството й чу за Империята и реши, че е достатъчно безопасно - място, в което се намираше цивилизацията. Свикнали на луксозен живот преди Края, те не бяха готови да се откажат от това. Богатството им изчезна, но животът в Империята изглеждаше сякаш притежаването на извратена пост-апокалипстична версия на богатство е възможно. Майка й беше архитект и продължи да върши работата си, докато баща й бе по-скоро войник.
Родителите й винаги са искали още деца, но след Края майка й се оказа бездетна. От време на време осиновяваха деца и тинейджъри. Доста от тях не се харесваха на Нат. Тя си спомняше най-много Елоиз. Тя беше специална, както каза майка й. В началото Нат мислеше, че тя е странна, карайки разни предмети да летят из стаята. Елоиз се държеше толкова дистанцирано, докато Нат просто искаше да я опознае. Спомняше си как тъкмо бяха започнали да се сближават, когато отведоха даровитата. Бяха преценили, че дарбата й ще е полезна. Тогава Нат реши, че трябва да създаде своя собствена дарба, да се докаже като полезна, дори и без дарба.

Започна да тренира. Може би щеше да намери Елоиз... или да намери цел. Искаше й се да бъде Силна, нещо, което повечето хора не искаха. И все пак тя го искаше. Донякъде завиждаше на Елоиз.

Тренировките бяха трудни и Нат бе готова да се откаже стотици пъти, но винаги се караше да продължава напред.
Ако ще живееш в свят създаден от пепел и отломки, ще искаш да си нещо, някого, нали?