Харесвам града си отровен.
Аз съм епидемия.
Ще те разболея.
Ще покваря децата ти и ще съсипя реколтата ти.
От всички неща, които казват за мен, само едно е вярно.
Аз съм чудовище и ще те нараня.

Първото момче, което някога целунах, изгоря до смърт. Превърна се в бекон, благодарение на злото, което стоеше пред него. Не отне много време да се разбере кой беше виновникът. Избягах от Сири, след като хората започнаха да ме преследват. Няма да лъжа, бягството беше трудно и имаше ранени. Но поне не убих никого другиго...

Скоро след инцидента с целувката, се запознах с Бунтарите. Не беше това, което желаех. Нямаше кой да ме приюти под крилото си. Единственото, което получих беше студено одобрение - мога да създам огън, мога да нараня Империята. Проблемът е там, че нямам контрол над способностите си. Стана ми ясно, че сексуалните ми влечения са едно от нещата, които предизвикват огнената ми страна. Мога да харесвам хора, да се привързвам към тях, но трябва да го правя от безопасно разстояние.

Имам чувството, че Бунтарите знаят какво ме предизвиква и след време ще ме използват по този начин. И преди са ми говорели захаросани лъжи. Баща ми е част от Империята. Той вярва, че само достойните могат да я населяват. И той ми говореше същите глупости. Научи ме на същите маниери. Накара майка ми да изчезне, задето не ме учи на тях. Вярвам, че тя е там някъде. Любимата ми идея е, че рита задници като ловец. Мога да си мечтая, но може би не трябва. Все пак мечтите са причината да избягам и да се забъркам в тази глупост.

Плъхът винаги знае кога е с невестулките.