Да те поставят в изгнание, само защото не можеш да се премириш с онова, което се случва? Нима това бе редно? Нямаше нищо редно в този свят, нямаше нищо което можех да променя сама, може би малко или много ми се искаше да мога. Да мога да покажа, че света се руши и всеки има нужда от помощ, а не само и единствено избрани, а може би и именно това ми донесе всяка една беда на главата? Може би това бе основната причина, да се случи всичко, което се бе случило до този момент. Макар, че вероятно Ковач не избра най – точния човек, за да й свърши мръсната работа. И все пак ето ме тук все още жива и дищаша нещо, което нямаше да се случи, ако той не го бе пожелал. Макар и сега в този момент да седях далеч от него.. Все някога отново щяхме да намерим начин, нали? Щяхме да успеем, но дали той го искаше? Колко ли дълго можеше да седи далеч? А аз в Изгнание? Не знаех.. Не знаех и това обсебваше съзнанието ми.