Същата сутрин Аелита Джонс закъсня за работа. Малката пекарна, разположена в края на големия хълм имаше дълга опашка тази сутрин. Някак си бяха успели да се докоснат до пресни кафени зърна и миризмата беше достатъчна, за да предупреди целия квартал. И все пак тя искаше тази кифла, която си позволяваше всяка седмица на път към работата си.Бяха й нужни почти двадесет минути, за да стигне до предната част на опашката. Тя купи две и ги разнесе с мъничко количество мед, увивайки ги в намаслена хартия, докато се втурна към фабриката.

Тя и майка й работеха в едно от по-малките съоръжения, правейки батерии от всякакъв размер за преносими устройства, автомобили и всякакви други необичайни цели. Беше далеч от бляскаво, но тя всеки ден се чувстваше изпълнена, сякаш допринасяше за улесняване на живота.

Същия ден тя влезе в суматоха от дейности. Една от машините, които поддържаха температурата на големите вани с разтопен цинк, не функционираше, а компютърните системи хвърляха сградата в зловещо жълто сияние с мигащите светлини за сигурност. Повечето от работниците се събраха около голямата машина, натискайки бутони и се опитваха да намерят превключвателя, за да включат отново огромното устройство, но когато Аелита се приближи към тях, тя чу слабо съскане.

След това я прихвана някакъв първичен инстинкт и тя се долепи към вратата, секунди преди да се стигне до мащабен взрив, една от котелните тръби, притиснати към ваната, се разпадна и запълни въздуха с пара и разпалена вода и разкъса отстрани на резервоара на пещта. Разтопеният метал се изля в огромна вълна, поглъщайки най-близките работници, преди те дори да имат шанс да осъзнаят какво се случва, майка й беше сред тях. Преди да отиде на повече от няколко стъпки по коридора обратно към входа, вълната я достигна и нея.

Въпреки че откритото пространство на фабриката беше взело по-голямата част от обема, потопът, който удари краката й, беше достатъчен, за да я събори от краката й на земята, разтопеният метал се изсипа около нея и я "открадна" до черното на безсъзнанието.


Аелита не беше достатъчно стара, за да помни голяма част от света преди Края. Ако питате, има няколко слаби спомени от синьото небе и торти за рожден ден, но нищо, което тя дори чувства, не е истинско.

Никога не са били богати, но винаги са се справяли с нейните родители, които са работили на ръчен труд за Империята и са изграждали живота си наново. През 011 година лъчева болест най-накрая претендира за баща й. Шестнадесетгодишната Аелита се присъедини към майка си във фабриките. Всяка от тях работеше тихо, частно оплаквайки собствената си загуба.

На сутринта на 15 август 018 г. пещта, която стопяваше металните съединения, използвани в батерии във фабриката, в която работеше, експлодира, изпращайки вълна от разтопен метал в цялата фабрика и убивайки повечето от служителите, майката на Аелита също. Закъсняла за работа в този ден, тя беше най-отдалечена от експлозията и единствената от оцелелите двадесет души. Тежките изгаряния обхванаха по-голямата част от тялото й и до момента на нейното спасяване металът се втвърди около нея, само допълнително усложни проблема.

Лекарите й дадоха малък шанс да оцелее при толкова големи щети, но тя бе предадена на Организацията, където в замаяност от болка тя се съгласи с техните министерства при условие, че тя ще бъде техния тест до края на живота си. Идеята някой да е достатъчно здрав, за да оцелее при такъв катастрофален инцидент, привлече вниманието на някои от учените, тези, които жадуваха повече информация за опасните зони на отпадъците и те я приеха като проект.

Последните две години и половина от живота на Аелита са прекарани в лабораториите. Преживяла е десетки обширни операции, за да поправи щетите, нанесени по тялото й, и да го възстанови. Всяка операция е създадена, за да я направи по-добра оцеляваща, учените искаха да създадат нещо, което може да оцелее почти във всяка крайност. Тялото й е по-здраво и макар да й липсва сила на повечето части, тя е проектирана да издържа на силната топлина, студ и радиационни нива на този нов свят.

Експериментите върху нея са нещо обичайно и тя често се използва като кандидат за изпробване на нови добавки. Между операциите и възстановяването си тя се радва на почивката си, както в лабораториите, където често може да бъде намерена да играе с гризачите и други тестови животни, или да тормози някои от другите субекти. Учените, които изследват външния свят, понякога я изпращат на мисии, за да събират информация за опасните зони на отпадъците и да докладват обратно, и тези малки пътувания, на които тя много се радва.

Беше избрана за лидер единодушно. Защо? Защото беше различна. Можеше да оцелее. Нещо, което другите от Организацията не притежаваха.