Началото й дойде с края, край който трябваше да настъпи за да може Ария да преоткрие себе си. Вглеждайки се по-надълбоко и по-надълбоко откривайки, че тя бе различна. Колкото и да не искаше, колкото и да се стараеше да прикрие това знаеше, че в един миг просто нямаше да успее и щеше да бъде хваната в капан. В капана на Империята, а тя така силно желаеше да избяга от тях и никога да не успеят да я открият. Ала не успя за дълго, само преди няколко години едва навършила деветнадесет години в една нечестна за нея среща с хора на империята тя бе взета от тях и отведена в Сири, където и до днес бе повече пленник отколкото жител. Прокълната да следва заповедите им колкото и да не искаше, опитваща се да се бори, ала нямаше силата или по-скоро възможността за това. Те бяха много и по-силни от нея, с повече хора на тяхна страна и Ария трябваше да се примири, но дали можеше или сърцето й никога нямаше да стихне. Щеше да търси изход от този затвор, шанс да се върне там откъдето я взеха, там където бе домът и най-добрият й приятел, който сигурно я търсеше или вече бе забравил за нея....