Отвори очи към размазан силует с парченца от миналото. Алварез винаги е харесвал пъзели. Това беше първата мисъл в ума му, докато наблюдаваше как хоризонтът се люлее. Нищо друго не бе в главата му. Просто харесваше пъзели. Как работеше самата мисъл, за да ги сглоби, как парчетата се преплитаха в едно, за да се появи картина.Той знаеше каква е картината, преди дори да помисли върху пъзела.

Събуди се без спомени, спасен от съборена сграда и нямаше истински спомен за случилото се, кой е, къде е или къде отива. Всичко преди Края не беше нищо повече от преекспониран видео филм, изкривен и разяден.

„Кръвта е онова крехко алено дърво, което носим в себе си“
Не бил годен за битки. Абсурдно било и командването. Карлос беше меко казано креативен. Когато обществото започна да се съвзема, за да възстанови света, на всички беше възложена задача, която най-добре ще им подхожда. На Алварез му липсваше силна личност. Това, което имаше, е объркване, загуба на памет и въображението на един художник. Колко безполезно беше това в новия свят ?


В крайна сметка Организацията го намери. Беше един от експериментите, които нямаха дори против. Нямаше какво да губи, нали? Не помнеше дали има семейство, не помнеше предишния си живот. Имаше подслон, това бе важното, нали? Обаче имаше много повече у него, личност на естет, която Организацията беше пропуснала.Умът му започна да се нрави на един от тогавашните лидери. Именно той възпря експериментите върху Алварез и започна да комуникира с него всеки ден. Стратегиите, които винаги никнеха в ума му, можеха да бъдат нарисувани. А всеки в такива времена се нуждаеше от такъв коз в ръкава си.

Нали по-рано споменахме, обичаше пъзели. И сега ги редеше за Организацията. На тях им харесваше работата му, подобряването на шансовете за живот на фракцията.  Те не се интересуваха от липсата му на история. Не искаха и нямаше как да позволят да го изгубят.
Как стана лидер?
Дори самият той не знаеше, но му харесваше.