Остин Маврик е само на двадесет. Целият си живот е прекарал под крилото на Империята, заедно с майка си Джулия. Роден е в този свят, без да има никаква представа какво е било преди. Роден и отгледан в Новия свят, но дали познава света? Все пак е на двадесет и отраснал в Пустош - града на греха, разбира, се че познава света! Знае почти всичко, което може да се научи.
Или поне така смята...

Остин на 6 години.
Отиде да прегърне баща си. Мъжът беше останал твърде малко, отново, и момчето плачеше, докато го прегръщаше.
- Трябва ли да тръгваш, татко?
- Страхувам се, че да, сине. Сега, бъди добре момче и наглеждай майка си.
Същата вечер майка му се върна от работа с нова синина на лицето, а Остин не успя да разбере какво й се е случило.

Остин на 10 години.
Майка му плачеше. Момчето сложи ръка на рамото й.
- Съжалявам, бебе, това няма да се повтори - каза му с треперещ глас - Мама просто трябва да работи малко повече, да успее да плати наема, това е всичко.
Малкият им хол беше нагоре с главата и някой бе пребил майка му, отново.

Остин на 12 години.
- Ти наред ли си?!
- Но, мамо! Той обиждаше татко, и теб също!
- Това не е извинение да се биеш, млади момко! Погледни се, ранен си и кървиш! Какво ще правя с теб?
- Но... ти си ранена! И понякога се връщаш от работа, с кръв навсякъде, също!
- Няма да те слушам повече... Спри да се биеш или баща ти ще научи.

Остин на 15 години.
Момчето сложи парите в ръката на мъжа. Изражението му беше пълно с омраза и отвращение, но той получи парите си и нямаше нужда да пребива майка на Остин. Той гледаше към мъжа докато втория не излезе от стаята, и след това се обърна към майка си.
- Остин, ръцете ти...
- Всичко е наред, мамо, само драскотина е. Не се тревожи. Той получи парите си този път, нали така?

Остин на 16 години.
Остин се върна куцащ. Лицето му беше ранено и едното му око беше синьо, но не спомена нищо пред майка си. Обви ръката й около няколко банкноти, които изкара с доста усилия. Погали бузата на майка си и нежно докосна синьото под окото й, подобно на неговото посинено. Не каза нищо, просто я целуна по челото и се оттегли към леглото си.

Остин на 20 години.
- Остин... трябва да бъдеш внимателен.
- Всичко е наред, мамо. Ще открия баща ми, знаеш, че мога да се грижа сам за себе си. - погледна мъжа, стоящ до майка му - Освен това, знам, че вече ще бъдеш в безопасност. Не се нуждаеш от мен вече. Трябва да правя това.
Прегърна майка си силно, и я дари с прощална целувка. Обърна се към мъжа и протегна ръката си, но мъжът го дръпна за прегръдка също. Момчето се колеба първоначално, но после се отпусна в прегръдката. След това се обърна и излезе.

Остин е като вълна от енергия, където и да попадне. Само на 20, той притежава целия аз-съм-млад-и-арогантен вайб. Мисли си, че познава света и пътя си, че е минал през много и знае как да се справи с всичко, но истината е, че... не знае. И ще го научи по трудния начин. Лъчезарен и забавен, но и той има своите тъмни моменти и е време арогантността му да бъде иззета от него, за да покаже детската му невинност.
Живял тежък живот в Пустош, той знае как да се измъква, краде и лъже. И все пак, дълбоко в себе си той е честен човек и му се иска да е добър с останалите. Има правилните намерения, просто не винаги избира правилния път.