Държеше в ръката си красиво бижу с голям зелен изумруд. Стойката й беше стегната, напрегната - сякаш срещу нея духаше невидим вятър. Погледът й обаче беше отнесен, зареян някъде сред дюните. Не чуваше подвикванията на камиларите, нито тихото пръхтене на нетърпеливите животни. Кей не беше тук с тях.

Жената пищеше, закрила тялото на сина си с ръце. Устата й сякаш продължи да издава звук, дълго след като главата й се бе отделила от врата й и колието й лежеше забравено в пясъка. Синът й мутант бе отведен в сърцевината на Империята, където и неговите стонове бяха скоро заглушени.

"Наистина трябва да тръгваме, ако искаме да стигнем на време!"
"Кей... КЕЙ!"

Стреснато, Кей извърна глава към водача на кервана и кимна припряно. Не обичаше да разговаря със спътниците си - тайните й винаги можеха да бъдат разкрити на неправилните хора и беше добре да не разкрива нито лицето си, нито душата си прекомерно пред тези продажници. Към които може би и тя спадаше...
Прибра колието в джоба си и знаеше, че ще получи добра цена за него и за миналото, което то носеше. Пръстите й бяха изтръпнали и зачервени и тя побърза да нахлузи кремавите си ръкавици върху им.

Кей помнеше ясно баща си и неговите уроци по оцеляване: не се доверявай, винаги бъди нащрек, носи ръкавиците си навсякъде и не докосвай предмети без тях, един нож, прикрепен за темето ти и един в ботуша дори когато спиш, храни се само с твоя храна и не споделяй с никого. Баща й беше Бунтовник, но това не му донесе защита срещу Империята - напротив, бе изоставен като примамка за войниците. И макар неговата саможертва да донесе успех на отряда му, Кей никога не им прости и скоро след това избяга.

Търговията й в Империята, с предмети и с хора, не й донесе повече от изгнание. Беше поставена в Черния списък и издирвана. Понякога усилията по нейното търсене се увеличаваха, дарбата й беше силно желана от следващия лидер. Но по-често сякаш забравяха за нея, може би името й беше в края на списъка, някак затулено и нежелано - така тя успяваше да пътува през Империята по-често дори от най-умелите търговци на Чужденците.

Сега се завръщаше в столицата на Арид след тригодишно скитане и не знаше на къде ще поеме. Беше откъсната от света на Бунтовниците от толкова отдавна, че не знаеше за настъпилия разпад вътре във факцията. Не знаеше и че й предстои най-важното решение в живота й - дали да умре достойно или да живее нечестно... Но как да знае? Тя единствено виждаше миналото, не бъдещето.