Първият чужденец, който срещна, постави пистолет до слепоочието й. Вторият чужденец открадна всичко, което притежаваше. Третият тя намушка. Четвъртият я застреля.

Гледаме проклятието, паднало от небето; вдишваме частиците от нашите предци без да благодарим. Небето е вечно и прахът безкраен, в него почива нашата свобода.Стъпките напред са стъпки в мрака, независимо колко ярко може да бъде небето в този благословен ден.


"Светът е толкова светъл" - бе първата й мисъл, когато излезе от бункера. Мама вече бе изчезнала преди няколко години, а татко избра да изгние отдолу след като се предаде на болестта. Тя каза едно последно довиждане на баща си и на праха... Мислеше за живота си долу, годините, когато живееха тримата заедно. Разпада на семейството й и мечтите й, й позволиха да се осмели. Светът отгоре беше непознат, но дребното момиче успя да избяга от черупката си. С нищо повече от нож, основни провизии и дрехите върху нея, тя пристъпи към горещото слънце и прахта с две цели - проучи и се научи. Скоро кафявата й коса щеше да бъде огряна от слънцето и маслиновата й кожа щеше да придобие нов цвят. Тежък живот очакваше плахото създание, едва излизащо от дупката си, но тя не знаеше. Не знаеше нищо освен, че светът го очаква една любопитна душа.